Предателството на Доналд Тръмп спрямо Украйна
Доналд Тръмп, който към момента е единствено претендент за президент на Съединени американски щати, може скоро да връчи на приятеля си Владимир Путин победа над Украйна. Това би било необикновено, в случай че човек не беше привикнал с сходни безобразия. Някой предполагал ли си е преди появяването на Тръмп, че човек, който се е опитал да отхвърли резултата от президентските избори, ще бъде претендентът на републиканците на идващите?
Миналия август администрацията на Байдън изиска от Конгреса да даде средства за Украйна, помощ при бедствия и усилване на контрола на южната граница. Това беше предопределено за реализиране на двупартийна поддръжка. Тръмп се опълчи, тъй като искаше да подсигурява неуспеха на Джо Байдън. Покорни на господаря си, републиканците в Сената не съумяха да одобряват законопроекта. Но Сенатът в последна сметка одобри подобен, който ще даде помощ на Украйна, Тайван, Израел и цивилните в Газа. След това това се заби в Камарата на представителите. Това е по този начин, тъй като пуделът на Тръмп, ръководителят Майк Джонсън, отхвърля да го подложи на гласоподаване, знаейки, че ще мине и страхувайки се, наподобява, че Тръмп ще го накаже, пробвайки се да предотврати преизбирането му в Камарата през ноември. Като множеството мощни мъже, Тръмп цени лоялността над всичко.
Както Ан Апълбаум от Atlantic означи в скорошна колона, „ За новобранците тази действителност е умопомрачителна, сложна за схващане и невъзможна за схващане. “ Така е. Но е жизненоважно да го създадем, тъй като това ни споделя нещо надълбоко за събитията в страната, която е водач на Запада след офанзивата против Пърл Харбър през 1941 година
Украйна се бори с съветския колос за застой в продължение на две героични години, макар че е превъзхождан по брой и оръжие. Героизмът на украинците е още по-забележителен от този на финландците през зимната война от 1939-40 година против армиите на Сталин. Досега несполучливата война на Путин също коства доста на Русия. Според шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бил Бърнс, „ две трети от предвоенния инвентар на съветските танкове е погубен, а прехвалената стратегия на Путин за десетилетия на военна рационализация е изпразнена “. Сър Родерик Лайн, някогашен английски дипломат в Русия, написа, че „ западните оценки на съветските загуби, убити или тежко ранени, варират сред 300 и 350 хиляди, с над 100 хиляди убити ... Жертвите се чака да доближат половин милион до края на тази година. Освен това той прибавя: „ Една трета от бюджета се харчи за отбрана ... Ако се прибавят разноските за вътрешна сигурност, цифрата възлиза на колосалните 40 % от бюджетните разноски. “
Украйна реализира това против реваншистката тирания на Путин с минимални разноски за западните страни. Войниците на НАТО даже не са призовани да се бият. За Съединени американски щати вредите, нанесени на Русия от войната в Украйна, бяха голяма договорка.
Но в този момент Тръмп и неговите помощници наподобяват решени да дадат на Путин незаслужена и незаслужена победа. Ние знаем от съветските закононарушения в окупирани райони какви ужаси биха предизвикали, в случай че завоюват. Но има освен това от това. Ако в този момент Съединени американски щати изоставят Украйна, това ще раздруса съюзите им радикално.
Как Тръмп съумя да упражнява подобен надзор върху партията си? Отговорът е, че огромна част от републиканската база е лоялна персонално към него. Републиканците са фетиш. Въоръжен с тази поддръжка, Тръмп управлява партийните законодатели, като употребява тяхното безволие и кариеризъм. Това прави идващите избори най-малко най-важните от 1932 година, когато беше определен Франклин Делано Рузвелт.
Какво може да се случи, в случай че Украйна в действителност бъде изоставена? Очевидно това ще повдигне въпроси по отношение на надеждността на Съединени американски щати на всички места. Преди всичко съдружниците ще се съмняват в гаранциите. Как могат да отговорят? Една от опциите е рисков скок в разпространяването на нуклеарни оръжия. Друг е преобразуването на съюзи в по-малко подвластни от Съединени американски щати. Друг е опит за подписване на покупко-продажби с Китай и Русия. В един транзакционен свят това е, което доста рационални играчи ще създадат.
Не е мъчно да се разбере, че доста американци недоволстват против съюзническото фрийрайдинг върху техните запаси и тяхната воля. Това е типичен проблем с груповите дейности: страните, които няма да трансформират резултатите, са изкушени да бъдат безвъзмездни. Но една суперсила не може да кара фрийрайд. Отдръпването му от света ще го прекрои. Това се пробва да направи сред двете международни войни. Не свърши добре. Малко евентуално е свят, от който Съединени американски щати са се отдръпнали, да им хареса.
Освен това, в случай че го направи, както отбелязва Греъм Алисън от Харвард, ще го направи в несъответствуващия миг. Украйна сигурно не е безвъзмездна. Вместо това заплаща с кръвта си правото да бъде свободна и демократична страна в неравна борба с кварталния хулиган. Това, което търси, е също изцяло налична финансова и военна помощ.
Тази война направи доста повече от това да нанесе огромни вреди на съветската войска. Той също по този начин съживи самия НАТО. Членовете му от ден на ден схващат нуждата от увеличение на разноските за защита. Спящият европейски колос, Германия, най-сетне признава нуждата от подсилване на въоръжените си сили. Не на последно място, Финландия и Швеция, и двете доста способни, се причислиха към алианса.
Това, което следва, евентуално ще бъде дълга война на безсилие, преди руснаците да осъзнаят, че няма да им бъде разрешено да изтрият Украйна. Ролята на западните съдружници е единствено да доставят пари и оръжия. Това не би трябвало да надвишава техния потенциал или воля. В последна сметка Украйна ще продължи да доставя работна мощ. Да ги изоставим в този момент в техния час на огромна потребност би демонстрирало пагубна уязвимост на Запада в миг на евентуален триумф: Русия би се зарадвала; западният съюз ще се разпадне; и мнозина биха заключили, че Съединени американски щати са в необратим крах. За Съединени американски щати и света това в действителност е решителен миг.
Следвайте Мартин Улф с и нататък
